Употребата на който и да било антибиотик БЕЗ консултация и изписване от лекар е недопустимо и крие множество рискове, част от които касаят цялото човечество и бъдещето на лечението на бактериални инфекции. Тази статия е изцяло информативна и целяща да внесе яснота относно антибиотичното активно вещество азитромицин, като няма за цел самопредписване и неправомерна употреба на лекарството. Целта е да се огранични безконтролната употреба на антибиотици там където те не намират приложение.

В тази статия ще се запознаем с важни свойства на Азитромицин.

Широкоспектърният антибиотик Азитромицин, от групата на макролидите (и по-точно азалидите), се предписва при БАКТЕРИАЛНИ инфекции (НЕ вирусни!) на пикочо-половата система, ушите, гърлото, кожата, белите дробове, бронхите, синусите, както и други.

Азитромицин и всички лекарствени продукти, съдържащи го, са НЕПРИЛОЖИМИ И БЕЗ ЕФЕКТ ПРИ ВИРУСНИ ИНФЕКЦИИ (обикновена хрема, лека настинка и други подобни леки състояния). Не съществува вариант, при който „да пресечеш” вирусна инфекция с антибиотик, какъвто и да бил той. Антибиотикът е предвиден да повлиява само бактериалната клетка поради строга специфичност в нейната структура. Вирусите нямат нищо общо като структура с бактериалната клетка, точно поради което употребата на Азитромицин или друг антибиотик за вирусна инфекция е приемане на „отрова” лишена от смисъл, здрав разум и предвещава  нулев ефект, но много вероятна поява на ненужни странични ефекти.

Механизмът на действие на Азитромицина е разковничето при приложението му за различни бактериални инфекции.

Азитромицинът повлиява бактериалното развитие и растеж като се намесва и възпрепятства протеиновия синтез на бактериите. Стандартно азитромицинът се приема за бактериостатик (спира развитието на бактериите), но във по-високи дози има бактерицидно (унищожаващо бактериите) действие. Важно е да се запомни, че азитромицинът се свързва с част от бактериалната клетка, която изцяло липсва в строежа на вирусната частица – това са рибозомите. Те са части от клетката, отговарящи за биологичния протеинов синтез.

Много важно е да се отбележи следното заключение – ВИРУСИТЕ НЯМАТ РИБОЗОМИ. Следователно? Антибиотикът няма как да им повлияе по какъвто и да било начин, защото го няма това специфично място, към което да се свърже и да активира действието си.

Защо обаче вирусните инфекции грешно се свързват с антибиотиците и съществува заблуда, че вървят ръка за ръка?

Защото когато вирус навлезе в дадена клетка на човешкият организъм, той активира своята система за възпроизвеждане, възползвайки се изцяло от клетката, „принуждавайки” я да изпълнява неговите „генетични заповеди”. Това уврежда клетката и често води до нейното умиране. Общо казано това са последствията от вирусната инфекция. Вирусът оставя клетките, в които е бил, увредени и с нарушени защитни сили. Тук вече се включват бактериите, които се възползват идеално от подготвената среда за тяхното настъпление и атака на отслабените места в организма. Слабият защитен капацитет и имунен отговор на организма в такъв момент предразполага към развитие на бактериална инфекция, която може да бъде предизвикана от най-различни бактериални причинители. Чак тук, на този етап, задължително и само след лекарска преценка и за предпочитане с извършена антибиограма, се включва гореспоменатият азитромицин!

Разбира се, тази статия НЕ Е СХЕМА ЗА ЛЕЧЕНИЕ, а отбелязване на основните точки при вирусна с последваща бактериална инфекция. Целта е разясняване на приложението на антибиотици, защо то трябва да бъде строго контролирано и на кой етап би трябвало да се включат в лечението.

ПРОСТО ПОПИТАЙ ФАРМАЦЕВТА!

Източници:

https://msu.edu/course/mmg/569/Virus%20Structure.htm

https://www.rxlist.com/zithromax-drug.htm

https://www.webmd.com/drugs/2/drug-1527-3223/azithromycin-oral/azithromycin-250-500-mg-oral/details

https://medlineplus.gov/druginfo/meds/a697037.html

https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0753332218355604

https://www.sciencedirect.com/topics/medicine-and-dentistry/azalide